"Тогава един учен рече:
- Кажи ни за Говоренето.
А той отвърна:
- Говорите, когато сте престанали да бъдете в мир с мислите си.
Когато вече не издържате в усамотението на сърцето си,
заживявате чрез устните, а звуците биват разтуха и развлечение.
Ала често говоренето убива наполовина мисълта.
Защото мисълта е волна птичка и в клетка от думи може да разпери криле, но не и да литне.

Някои измежду вас търсят общение с бъбривци, от страх да не останат насаме със себе си.
Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат.
Други пък в своя брътвеж несъзнателно и непреднамерено разкриват истина,
която сами не разбират.
А трети носят истината в себе си, но не я изразяват с думи.
В тяхната гръд духът пребъдва чрез пулса на тишината.

Когато срещате приятели по пътя или на тържището, нека духът у вас
движи устните ви и направлява езика ви.
Нека вътрешният ви глас говори на ухото в неговото ухо-
защото душата му ще съхрани истината на вашето сърце,
тъй както се помни вкус на вино,
когато цветът му е вече забравен, а делвата отдавна я няма."

Откъс от книгата "Пророкът" на Халил Джубран




обратно към всички