Индийска Притча

Индийска притча. 

Историята за Чайтра и Майтра. Един ден техният учител им дал по една рупия и ги завел в две празни стаи. Накарал ги да използват рупията така, че да успеят да напълнят стаята. 
Майтра се втурнал към пазара и се опитал да намери нещо за една рупия, с което да успее да напълни стаята. Разбира се, нямало нищо на тази цена.
„Ще отида при продавача на смет”, решил той и купил цяла камара вмирисани отпадъци, с които гордо напълнил стаята. 
Чайтра обаче медитирал в стаята си, после спокойно излязъл и купил кибрит, пръчка тамян и един светилник. Запалил светилника и напълнил стаята не само със светлина, но и с прекрасен аромат. 
Когато учителят дошъл да провери стаите, отвратено се извърнал от пълната с отпадъци стая, но радостно влязъл в осветеното помещение, където ухаело на сандалово дърво и жасмин. 

Тази история е моето малко гуру днес. 
Напомня ми, че всъщност винаги нося в джоба си една такава монета.
Тя е този миг, в който се намирам и е всичко, което имам. 
Аз имам избор какво да направя с нея.
Дали ще я инвестирам в мисли, страхове, тревоги, образувайки кула от боклуци. Дали ще бързам да трупам, да имам следващото нещо - забравила да виждам , да усещам и да бъда. 
Или пък ще избера да я похарча осъзнато: в отпускане, приемане, присъствие. 
Сегашният момент ни подхвърля една рупия и ни поднася избор: да осветим стаята на сърцето си и да вкусим живота, или да загасим светлините, изгубени в УМА, пропускайки да видим това, което е СЕГА.
Между нас са Чайтра и Майтра и ние решаваме с кого да се сприятелим.