Когато си настроен прагматично и съзнанието е стеснено, ограничаваш голяма част от способностите на ума. Не използваш целия ум. Използваш съвсем малка част от него.
А останалата - по-голямата част - ще се превърне в безсъзнание.

Всъщност, между съзнанието и безсъзнанието не съ­ществува граница. Те не са два ума.
„Съзнателен ум" означа­ва тази част от ума, която е била използвана в процеса на стесняването. „Несъзнателен ум" е онази част, която е била отхвърлена, игнорирана, затворена.
Това предизвиква разд­воение, разделяне. По-голямата част от твоя ум ти става чужда.
Отчуждаваш се от самия себе си; превръщаш се в чужденец за своята собствена тоталност.

Една малка част се идентифицира като твоя аз, а оста­налата е изгубена. Но останалата несъзнателна част винаги е налице като неупотребена възможност, неупотребена потен­ция, неизживяно приключение.
Този несъзнателен ум (този потенциал, този неизползван ум) винаги ще е в състояние на
борба със съзнателния ум. Затова вътре винаги е налице кон­фликт. Всеки човек се намира в конфликт, заради разкъсване­то между съзнателния и несъзнателния ум.
Ала само ако се позволи на потенциала, подсъзнанието, да разцъфти, можеш да изпиташ щастието от живота.

Ако по-голямата част от твоя потенциал остане неудов­летворена, животът ти ще се превърне в разочарование. За­това колкото по-прагматичен е един човек, толкова по-малко удовлетворен е той, по-малко щастлив е. Колкото е по-прагматичен подходът - колкото по-бизнесменски живее ня­кой - толкова по-неудовлетворен се чувства.
Тази част от ума, която не може да се използва в прагматичния свят, е от­хвърлена.

Прагматичният живот е необходимост, но за него пла­щаш скъпо. Загубил си празничността на живота. Животът се превръща в празник, фестивал, ако се разгърнат всичките ти възможности.

Интелигентността, стесняването на ума, е средство за оцеляване, но не и за живот.
Оцеляването не е животът. Оце­ляването е необходимост - да съществуваш в материалния свят е необходимост - но целта винаги е да разцъфти заложе­ния в теб потенциал, всичко онова, което притежаваш. Ако си удовлетворен напълно, ако вътре не остане нищо, което да е все още в зародишна форма, ако всичко се превърне в дейст­вителност, ако цъфтиш, тогава и само тогава можеш да из­живееш блаженството, екстаза на живота.

Отхвърлената част в тебе, подсъзнателната част, може да стане активна и съзидателна, само ако добавиш ново из­мерение към своя живот - измерението на празничността, измерението на играта. И тъй, медитацията не е работа; тя е игра. Молитвата не е бизнес; тя е игра. Медитацията не е не­що, което трябва да се прави, за да се постигне някаква цел (мир, блаженство...), а нещо, на което трябва да се наслажда­ваш като на цел сама по себе си.

Измерението на празничността е най-важното нещо, ко­ето трябва да се схване... а ние сме го изгубили напълно. Под празничност разбирам способността да се радваш, момент за момент, на всичко, което се появява около теб.

Станали сме толкова обусловени и навиците ни са ста­нали толкова механични, че дори и когато няма никаква ра­бота, която трябва да се върши, умът продължава да приема всичко като работа. Дори когато не е необходимо никакво стесняване, оставаш стеснен. Дори, когато играеш, всъщност не играеш. Не се радваш. Дори когато играеш карти, не се наслаждаваш на играта. Играеш, за да победиш, а в такъв случай играта се превръща в работа. И в този случай това, което става, не е важно, важен е резултатът.

В бизнеса е важен резултатът. При празнуването стой­ност има самото действие. Ако можеш да превърнеш всяко действие важно само по себе си, тогава празнуваш и си праз­ничен.

Когато празнуваш, границите, ограничените граници, са разрушени. Те не са нужни; те са отстранени. Измъкваш се от усмирителната риза, ограничената дреха на концентрацията. Сега не правиш избор. Сега не си избирателен. Приемаш всичко, което се появи пред тебе. В момента, в който позво­лиш на тоталното съществуване да влезе, се превръщаш в едно с него. Създава се взаимност, общуване.

Тази взаимност наричам медитация: това празнуване, това неизбирателно осъзнаване, това не-бизнес отношение. Празничността е в момента, в действието - не в загриженост­та за резултатите, не в постигането на нещо. Няма нищо за постигане, затова можеш да се наслаждаваш на това, което е тук и сега.




Можеш да си го обясниш по следния начин: Аз ти гово­ря. Ако се интересувам от резултата, тогава разговорът се превръща в бизнес, в работа; Но ако ти говоря без никакви очаквания, без желание, насочено към крайния резултат, то­гава разговорът се превръща в игра. Самото действие, само по себе си, е целта. Тогава стесняването не е необходимо. Мога да играя с думите; мога да играя с мислите; мога да играя с твоите въпроси; мога да играя с моите отговори. Не съществува нищо сериозно; всичко е безгрижно.
И ако ти ме слушаш, без да си мислиш да извлечеш нещо от това, можеш да се отпуснеш. Тогава можеш да ми позволиш да постигна единение с тебе, а съзнанието ти няма да бъде стеснено. Тогава то е отворено: игриво, радостно.

Всеки момент може да се превърне в бизнес момент; всеки момент може да се превърне в медитативен момент.
Разликата е в отношението. Ако той е неизбирателен, ако иг­раещ с него, той е медитативен.

Просто да БЪДЕШ е такъв велик празник, но ако знаеш как да отстраниш обуславянето. Това „отстраняване" ще ус­воиш чрез динамичната медитация. Тя няма да е причинена; ще дойде при тебе непричинена.
Медитацията ще създаде ситуация, при която ти ще дойдеш до непознатото.
Посте­пенно ще бъдеш избутан от твоята навична, механична, по­добна на робот личност.

Бъди смел. Практикувай динамичната медитация енер­гично и всичко останало ще последва от само себе си. Тя ня­ма да е твое действие; тя ще е нещо, което ще се случи.

Не можеш да доведеш божественото, но можеш да зат­рудниш неговото пристигане.
Не можеш да вкараш слънцето в къщата, но можеш да затвориш вратата.
От отрицателна глeдна точка, умът може да направи много; от положителна гл.т. - нищо.
Всяко положително нещо е дар; всяко положително нещо е блаженство.
То идва при тебе, докато всичко отрица­телно е плод на твоето правене.

Медитацията (и всички медитативни средства) може да направи едно нещо: да те отблъсне от отрицателните спънки. Тя може да те изведе от затвора, какъвто е ума. И когато си навън, ще се смееш.
Толкова е лесно да излезеш навън! Та то е досами теб. Необходима е само една стъпка... но ние про­дължаваме да се въртим в кръг и никога не правим тази стъпка, стъпката, която може да те доведе до центъра.

Продължаваш да се въртиш в кръг (да се движиш по периферията), повтаряйки едно и също нещо. Някъде тази непрекъснатост трябва да се прекъсне. Това е всичко, което може да направи кой и да е медитативен метод. Ако непре­къснатостта бъде разрушена, ако преустановиш връзката със своето минало, тогава, точно в същия момент, настъпва екс­плозията! Точно в същия момент биваш центриран, центри­ран в своето същество. И след това познаваш всичко онова, което винаги е било твое, всичко онова, което е чакало за те­бе.
 



 


обратно към всички