"Ти си спомняш своето минало - всякакви събития: детството си, любовта си, смъртта на баща си или майка си, всичко. Разгледай го, но без да влизаш в него. Припомни си го, като че ли си припом­няш нечий друг живот. И когато тези събития отново се прожекти­рат, отново са върху екрана, бъди внимателен, чувствителен, свиде­тел, който стои отстрани. Твоят отминал образ ще присъства тук, във филма, в историята.
Ако си спомняш своята любов, първата си любов, ти ще при­състваш тук заедно със своя любим: твоят ОТМИНАЛ образ ще присъства тук заедно с твоя любим. Ти не можеш да си спомниш по друг начин. Освободи се и от своя образ от миналото. Погледни на това, като че ли някой друг е обичал, като че ли всичко това не е станало с теб. Ти си само очевидец, наблюдател.

Това е много, много важна техника. Тя е била използвана ши­роко и в частност от Буда.
Тя притежава много разновидности. Мо­жеш да откриеш свой собствен начин за нейното приложение.
Нап­ример, когато заспиваш вечер, точно преди да се унесеш, припомни си целия ден - ОТЗАД НАПРЕД.
Не започвай от сутринта. Започни точно от там, къдетo си, от самото легло - от последния момент и след това се върни назад. Върни се назад малко по малко, стъпка по стъпка, до първото събитие от отминалата сутрин, когато си се съ­будил. Върни се назад и непрекъснато си напомняй, че ти не си по­топен в събитията.

Например следобеда някой те е обидил. Погледни себе си, об­раза за себе си, който е обиден от някой си - но ти остани само един наблюдател. Не се сливай; не се ядосвай отново. Ако отново се ядо­саш, тогава си се отъждествил. Тогава си пропуснал изходния пункт за медитация. Не се ядосвай. Той не обижда теб.
Той обижда образа, който съществуваше следобеда. Този образ сега се размива.

Ти си като една течаща река: образите отплуват надолу по те­чението. В детството си имаше един образ, сега не притежаваш този образ. Този образ си е отишъл. Подобно на една река ти се проме­няш непрекъснато. Затова, когато нощем медитираш в обратен ред върху случките от деня, просто си напомняй, че си един очевидец: не се ядосвай. Някой те е похвалил: не се възгордявай. Погледни на цялата работа, като че ли гледаш с безразличие някой филм.
 

А отзад напред е от голяма полза - особено за онези, които имат проблеми със заспиването.
Ако имаш някакви проблеми със заспиването, с безсънието, ако заспиваш трудно, това ще ти помогне много. Защо? Защото това е едно отвиване на ума. Когато се връщаш назад, ти отвиваш ума.
На сутринта започваш отново да го навиваш и умът се заема с много неща на много места.
Много неща, недовършени и неприключени ще останат в ума, а няма достатъчно време, за да им се даде въз­можност да се уталожат в самия момент, в който те се случват.
Затова през нощта се върни назад. Това е процеса на развива­не. И когато се върнеш по обратен ред до сутринта, до момента, в който си все още в леглото, до първото нещо, което се е случило през отминалата сутрин, ти отново ще притежаваш онзи свеж мозък, който имаше сутринта.
И след това ще заспиш като малко дете.

Можеш да използваш тази техника за връщане назад и по от­ношение на целия си живот.
Това е един дълбок катарзис. А ако можеш да го правиш всеки ден, ще усетиш едно ново здраве, една нова свежест у теб. А ако ус­пеем да научим децата да го правят всеки ден, те никога няма да бъ­дат обременени от своето минало. Няма да имат нужда даже да се връщат в миналото. Винаги ще бъдат тук и сега. Ще изчезне всякак­ва зависимост; нищо от миналото няма да надвисва над тях.

Можеш да го правиш ежедневно. Ще ти даде един нов усет за връщането назад през деня.
Умът би искал да започне от сутринта, помни, но в такъв случай няма да има развъртане.
Напротив, на всичко, което е станало, ще се наблегне още веднъж.
Ако започнеш от сутринта, ще направиш голяма грешка.

В Индия съществуват много, така наречени учители, които предлагат да се прави същото - да се отрази целият ден и те винаги искат това да се извърши отново от сутринта. Това е погрешно и вредно, защото в такъв случай ти наблягаш още веднъж върху всич­ко и капанът ще стане още по-здрав. Никога недей да вървиш от сутринта към вечерта: винаги се връщай обратно. Само тогава мо­жеш да прочистиш всичко, да го изчистиш. Умът предпочита да за­почнеш от сутринта, защото е по-лесно: умът вече го знае и няма никакви проблеми. Ако започнеш да се връщаш, внезапно ще усе­тиш, че си направил скок в сутринта и си започнал отново да вър­виш от сутринта към вечерта. Не прави това. Внимавай; връщай се назад.

Можеш да тренираш ума си да се връща назад и чрез други неща.
Може да броиш назад, започвайки от сто - 99, 98, 97: върни се назад. Преброй от сто до едно.
Ще изпиташ затруднение, защото умът има навика да брои от едно до сто, никога от сто към едно.
По същия начин трябва да се връщаш назад с помощта на тази техника. Какво ще стане? Връщайки се назад, развъртайки ума, ти се превръщаш в един свидетел.
Виждаш нещата, които са се случили с тебе, но сега те не се случват с тебе. Сега си само наблюдател и те стават върху екрана на ума.

Правейки това ежедневно, един ден неочаквано ще осъзнаеш, докато пазаруваш или си в офиса си, или на някое друго място, че можеш да бъдеш свидетел на събитията, които стават в настоящия момент.
Ако можеш да бъдеш свидетел в един последващ момент и да погледнеш назад, към този, който те е обидил, без да се ядосваш, защо да не го направиш и в настоящия момент (с това, което се случва в момента)?

Някой те обижда: какъв е проблемът? Можеш да се отстраниш именно сега и да наблюдаваш как някой те обижда и все пак да бъ­деш нещо различно от своето тяло, от своя ум, от този, който е обиждан. Можеш да наблюдаваш всичко това. Ако успееш да се превърнеш в, свидетел на всичко това, няма да се ядосаш. В такъв случай това е невъзможно. Гневът е възможен само когато си се отъждествил. Ако не си отъждествен, гневът е невъзможен. Гневът означава отъждествяване.
В тази техника се казва да погледнеш към някое събитие от миналото: твоят образ ще бъде там.
В сутрата се казва: "твоят об­раз", не ти. ТИ никога не си там. Участва винаги твоят образ: никога ти.
Когато ме обиждаш, ти не обиждаш МЕН. Не можеш да ме оби­диш. Можеш да обидиш единствено образа. Образът, който аз съм, съществува за теб точно тук и сега. Ти можеш да обидиш този об­раз, а аз мога да отделя себе си от образа. Затова индуистите винаги са настоявали да бъдеш отделен от името и формата. Ти не си нито твоето име, нито твоята форма. Ти си Съзнанието, което познава образа и името, а Съзнанието е нещо различно - напълно различно.

Но това е трудно. Затова започни с миналото. След това е лесно, за­щото при миналото не съществува нещо, което да е неотложно. Ня­кой те е обидил преди двадесет години и в това няма нищо, което да е спешно. Човекът може да е умрял и всичко да е приключено. Това е само една смърт, една смърт от миналото. Лесно е да я осъзнаеш, а щом веднъж можеш да осъзнаеш миналото, не съществува никаква трудност да направиш същото с това, което става тук и сега.

Изчисти цялото си съзнание от бездната на миналото и чрез това ще бъде трансформирано самото ти същество. Опитай. Този метод не е много труден. Изисква се упоритост; самият метод не притежава присъща за него трудност. Той е лесен и можеш да за­почнеш с отминалия ден. Вечер, в леглото, се върни назад и ще се почувстваш много добре, много щастлив. След това ще преминеш целия ден. Но не бързай! Премини го бавно, така че да не пропус­неш нищо. Това е едно твърде странно усещане, защото пред очите ти ще изникнат много неща. Ти наистина не си ги забелязал, докато денят е преминавал, защото си бил прекалено зает. Но умът отбеляз­ва всичко, дори когато ти не го осъзнаваш.

Постепенно ще добиеш способността да осъзнаваш всичко, което е. било съхранено. И щом веднъж можеш да се връщаш назад, ще стане същото, както при един магнетофон: всичко ще бъде изт-
рито. И в момента, в който си достигнал сутринта, ще си заспал - и качеството на съня ще бъде различно: той ще бъде медитативен."


 


обратно към всички