Принц Шраун приемал посвещение: Буда го посвещавал в Са-няс. Този принц бил необикновен човек и когато приел Саняс, кога­то бил посветен, цялото му царство останало като гръмнато. Никой не можел да го повярва: хората не могли да повярват, че принц Шраун може да стане санясин. Никой никога не си бил и помислял подобно нещо, тъй като той бил твърде светски човек - отдал се на всичко, отдал се напълно. Виното и жените изпълвали целия му жи­вот.

Буда пристигнал в града и принцът отишъл да го види за дар-шам (духовна среща). Той паднал в краката на Буда и казал: "Посве­ти ме. Ще напусна този свят." Този, който го придружавал, не бил в течение на нищо. Било толкова неочаквано, че той попитал Буда: "Какво става? Това е чудо. Шраун не е такъв човек и живее в голямо охолство. Никой не си е и помислял до днес, че Шраун ще приема Саняс - какво става?
Вие сте направили нещо."

Буда отвърнал: "Нищо не съм направил. Умът лесно може да отиде от едната в другата крайност. Това е пътя на ума - да се движи от едната към другата крайност. Затова Шраун не е извършил нищо необичайно. Това трябваше да се очаква. Защото не познавате зако­на на ума, затова сте толкова учудени."

Умът се движи от едната крайност към другата; това е пътя на ума. Това става всеки ден: човекът, който е бил луд за богатство, се отказва от всичко и става уличен факир. Ние си мислим: "Какво чу­до!"
Но това не е кой знае какво - един нормален закон. За човек, който не е бил луд по богатството, не може да се очаква, че ще се откаже, защото само от едната крайност ти можеш да отидеш в дру­гата - точно като някое махало, от единия край към другия.

Затова човекът, който е държал на парите, който е бил луд по тях, ще се превърне в най-големия им враг, но лудостта ще остане: такъв е умът.
Човекът, който е живял само заради секса, може да стане въздържател, може да се изолира, но лудостта остава. Преди той живееше само заради секса, сега ще живее само, за да се проти­вопоставя на секса - но отношението, подходът остават същите.

Затова един брахмачари (въздържател)'всъщност не преодо­лява секса: целият му ум е насочен към секса. Той е против, а не над. Пътят на "над" винаги е в средата: никога не е в някоя от край­ностите.
Затова Буда казал: "Това можеше да се очаква. Никакво чудо не е станало. Това е начина, по който работи умът."

Шраун станал просяк, санясин. Станал бхикху (монах) и скоро другите ученици на Буда забелязали, че той отива в другата край­ност. Буда никога не изисквал от някой да ходи гол, но Шраун ходел год. Буда не поддържал голотата. Той казвал: "Това е само другата крайност."
Има хора, които живеят така, като че ли дрехите са техния живот, а има и такива, които ходят голи - но и едните и другите са от един и същи вид.

Буда никога не изисквал голотата, а Шраун за­почнал да ходи гол. Той започнал твърде много да се самоизтезава. Буда разрешавал за санясините по едно ядене на ден, а Шраун взи­мал по едно ядене на два дена. Той измършавял и отслабнал. Ако всички ученици седнат да медитират под някое дърво, на сянка, той никога няма да седне.под дърво. Ще остане под палещото слънце, на открито.
Бил красив мъж и имал много хубаво тяло, но след шест месеца никой не можел да го познае. Погрознял, потъмнял, почер­нял, загорял.

Една нощ Буда отишъл при него и го попитал: "Шраун, слу­шал съм, че когато си бил принц, преди посвещението, си обичал да свириш на вина (ситар) и си бил голям музикант. Дойдох да те по­питам нещо. Ако струните на вина са твърде разхлабени, какво ста­ва?"
Шраун казал: "Ако струните са прекалено хлабави, не може да се свири."
След това Буда попитал: "А ако струните са прекалено натегнати, твърде много опънати, тогава какво се получава?"
Шраун отвърнал: "Тогава също не може да се свири. Струните трябва да бъдат в средно положение - нито хлабави, нито натегнати, а точно по средата."
Шраун казал: "На вина е лесно да се свири, но само майстор може да нагласи струните в това средно положение."

Тогава Буда казал: "Точно това искам да ти кажа, след като те наблюдавах последните шест месеца - че и в живота музиката е въз­можна само когато струните не са нито много хлабави, нито много опънати, а са в средно положение.
Така че, да се отречеш от всичко е лесно, но само майсторът знае как да остане по средата.

Затова Шраун, бъди майстор и нека струните на твоя живот да останат в средно положение - във всичко. Не отивай в едната крайност, не отивай и в другата - всяко нещо си има две крайности.
Ти остани точно по средата."
Крайността притежава очарование за ума. Защо? Защото по средата умът загива.
Погледни махалото: ако имаш стар часовник, погледни махалото. Махалото може се движи цял ден, ако премина­ва през двете крайни точки. Когато се движи наляво, то натрупва сила, за да отиде надясно.
Когато се движи надясно, не си мисли, че то се движи надясно.
То събира сила, за да отиде наляво, така че крайните отношения са ляво-дясно, ляво-дясно.

Нека силата остане по средата! Нека махалото остане по сре­дата!
Тогава изчезва цялата сила. Тогава махалото не притежава енергия, защото енергията се получава от една от крайните точки. Едната крайна точка го изтласква към другата, после обратно и това се повтаря: махалото продължава да се движи. Нека остане по сре­дата и цялото движение ще спре.


 



 


обратно към всички